Блогът на Тони Коджабашев :: Размислите на един айляк, по пътя за никъде: Хомофобия, расизъм, песимизъм и други ист...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.06.2012 18:16 - Размислите на един айляк, по пътя за никъде: Хомофобия, расизъм, песимизъм и други истини.

Автор: tonikod Категория: Други

Прочетен: 2139 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 30.06.2012 16:54

Забраняват тютюнопушенето, а позволяват на геьовете да си правят фестивали по улиците. Дискриминират пушещите, а толерират хомосексуалистите. А трябва ли да ги толерират? И трябва ли майките да се чудят какво да обясняват на децата си, когато ги попитат защо двама „батковци” се целуват?! Сега ще ме обвините в хомофобия! Дискриминират българите, които трябва да плащат завишени сметки за ток и вода. А циганите, които никога нищо не плащат?!? А българите трябва ли да плащат и заради тях? Сега ще ме обвините в расизъм! Когато хиляди хора напускат държавата, прогонени от безработица или от подигравателно ниското заплащане, а някакъв министър се глези по телевизията и ме убеждава, че нямало проблеми – тогава ми иде да си взема шапката и да му размахам една известна комбинация от пръсти, докато напускам страната през идеално асфалтираните й магистрали. А трябва ли изобщо да вярвам на когото и да било от правителството? Сега ще ме обвините в анти-правителствен негативизъм. Когато на интервю за работа ме попитат колко смятам, че трябва да ми плащат заплата за 8 часов работен ден, и аз отговоря – 400лв. и ми кажат, че съм бил „голям оптимист”, тогава трябва ли с моя „оптимизъм” да си правя изобщо труда и да ходя по разни смешни интервюта, където ме интервюират синчетата и дъщерите на собствениците?! Сега ще ме обвините, че съм претенциозен песимист. Когато хомосексуалистите са с повече права от останалите граждани, когато циганите са с повече права от останалите граждани, когато тези останали граждани напускат страната, прогонени от собственото си правителство, когато ме наричат „голям оптимист” на интервю за работа, защото искам 400 лв. заплата – тогава не ми остава нищо друго, освен да обърна гръб на държавата и да си гледам кефа така, както аз си знам... Сега ще ме обвините в хедонизъм, непукизъм и егоизъм. Имате право да ме обвините във всичко това! Имате право! И ще бъдете прави, защото се уморих да бъда толерантен, да обичам ближния, да бъда алтруист, да вярвам на правителството, че мисли за народа си повече, отколкото за собственото си благоденствие, да търпя подигравките на работодателите и приказките им от рода на „знаеш ли колко човека чакат за това място?!”, да гледам как приятелите ми напускат страната по идеално асфалтираните магистрали, в търсене на по-добър живот... Уморих се! За това имате право да ме обвинявате! А аз ще ви отговоря единствено и само с едно красноречиво мълчание! За сега!

Тони Коджабашев

Нагоре