Блогът на Тони Коджабашев

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.05.2011 13:01 - НАСАЖДЕНИЯ

Автор: tonikod Категория: Забавление

Прочетен: 1643 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 09.05.2011 15:09

Радо мечтаеше да се занимава със земеделие. Искаше да купи пет декара земя и да я засади с кускус*. Смяташе да закупи определено количество от Мароко и да го отглежда по нашите земи. В крайна сметка можеше да се примири и с тик так-ът, който бе посял миналото лято на терасата в апартамента си, но вместо любимите на децата бонбонки, тогава поникнаха копчета. Просто някой немърлив чиновник бе му продал два чувала семена за копчета „тик-так“, вместо семена за бонбонки „тик так“, та се наложи цялата продукция да я изнася за развитите държави Етиопия, Руанда, Замбия и Мозамбик. Е, с бонбонките щеше да е по-лесно, защото градушката която падна, повреди по-голямата част от копчетата, та се закопчаваха само половината от тях… В тези държави копчетата ги използваха за подарък при сватбени церемонии – символ, че животът започва с „тик“ и завършва с „так“… Само че за закупуването на пет декара земя трябваха доста средства… „Всяка жаба си има край!“ – мъдро отсичаше Радо, което означаваше, че всяко начало да си знае гьола! Въпреки че нямаше нито земя, нито време за засаждане на кускус, той не губеше надежда… А и нали бързата кучка планина повдига, както и сговорна дружина - слепи ги ражда, така че бързането и помощта от приятелите бяха от значение за него. Не след много време на помощ му се притече неговият комшия по съдба, с който се разбираха още от времето, когато Радо изобщо не се занимаваше със земеделие… Та комшията му бе полезен със своите съвети, по отношение на засяването с екзотични за нашите земи продукции. (Казвам продукции, а не култури, защото веднъж бе засял някаква култура, от която нищо не излезе, та после му обясняваха, че това била "изчезнала култура"...) Самият той отглеждаше преди време на терасата в своя апартамент няколко корена спагети. Освен това имаше значителни познания в областта на консервирането и съхранението на тези продукции – нещо доста трудно и непознато за Радо, поради факта, че това му бе непознато и доста трудно. „Който последен се смее - от нож умира!“, обичаше да казва комшията му, което означаваше само едно – че който нож вади – най-добре се смее… Двамата взеха изключително безполезното решение да закупят пет декара необработваема земя и да я засадят с кускус… Но ето как една малка, но незначителна грешка в езика, им обърка плановете: Радо пристигнал рано сутринта на пазара за семена, ама понеже предната вечер се били почерпили с шишарково вино за новото начинание, и взел, че забравил какво щели да отглеждат с комшията… Чудил се, чудил се – два часа се опитвал да си спомни името на кускуса, но уви – в главата му идвало само тамазигтското сексу. Най-накрая казал на продавача да му даде два чувала със сексу… Шест месеца, след като засяли семената и очаквали богата реколта от кускус, започнали да поникват от онези малки и досадни сексуси, от които и двамата си бяха патили неведнъж… Радо – три години с един такъв сексус, комшията му – цели шест години, та за малко да се стигне и до брак! И сега - пет декара със сексуси, боже, боже – да се чуди човек за какъв дявол им са?! В крайна сметка взели мъдрото решение да изнасят продукцията за бедните държави Италия, Испания, Франция и Германия. “Рано пиле – гол кокал гризе.”- обичаха да казват често те сами на себе си, което трябваше да значи, че гладно куче, просо сънува… И всичко вървяло много добре! Даже закупили още пет декара земя. Само че както се случва често в разказите на Тони Коджабашев, винаги нещо се обърква накрая. Та това объркване дошло заради някакъв абсолютен зубрач от Аграрния университет, който вместо поисканите два чувала със семена сексу, им дал два чувала семена кускус… И сега Радо и комшията му орат и жънат кускус, та чак им плющят ушите! „То човек ще си поръча нещо, обаче винаги ще гледат да го излъжат!“ – мърмореха двамата, докато допиваха чая от мента, даден им от техен познат, който също като тях бил излъган със семена. Бил си купил три чувала семена мента, засадил ги, с надеждата, че като започнат да прокарват бутилки с мента, ще я смесва с мастиката, за да прави облаци, когато слънцето напече силно… Само че му пробутали чай от мента, и сега си пие чая с мастика, и ни облаци, ни чудо! Та така! И сега двамата отглеждат тоя проклет кускус, а техния познат прави опити да произведе облаци, чрез чая от мента и мастика – твърде неуспешно на този етап. Но всички като цяло са много весели, поради факта, че друг техен познат си бил поръчал за градината Джин-чета*, уж за да веселят гостите му, но му пробутали съвсем други семена. И сега две крачки не може да направи, без да падне, горкият! Осемнайсет декара има засадени с бутилки висококачествен джин! Как да не ти стане весело… А? Как?! * кускус (от магрибски арабски ксуксу, което идва от тамазигтското сексу) *Джин (Джиновете са духове, невидими за хората приказни същества в арабската и ислямската митологии.)
Тони КОДЖАБАШЕВ

Нагоре