Мили приятели, близки, роднини и приказни герои от скайп и фейсбук, мили Мечо Пух, Снежанке и вие - три прасенца… /Тук ви изпращам емотикон „привет“/. Реших да ви  напиша това писмо, защото нямам възможност да ви видя… /Тук ви изпращам „гушкане“./ Липсвате ми! Искам да ви виждам по-често и да се почерпим с истинска бира, а не само с виртуална „бира“-емотикон. /Тук ви изпращам „хихикане“./  Уморих се да стоя сам в нас, и едновременно с това да „общувам“ с пет човека в скайп, и с още десет във фейсбук! Искам да познавам приятелите си… Защото, де факто, половината не ги знам кои са. Важното е, че ми пращат „целувка“, „пица“, „емо“, „изумление“, „дай ми пет“, „безмълвие“, „хихикане“, „слънце“, „развейпрах“, „бира“…  /Тук ви изпращам „намигане“./ Искам да ми дойдете на гости! Искам аз да ви дойда на гости! Искам да излезем и да се разходим! Искам да се почерпим с истинска пица и истинска бира! Искам не „дай ми пет“, а да ми подадете ръка! Искам и аз да ви подам ръка! Искам да ви подаря цвете, а не да ви изпращам „цвете“! Толкова ли много искам?! /Тук ви изпращам „безсилие“./
      Но ето сега, мили приятели, близки, роднини и приказни герои от скайп и фейсбук, мили Мечо Пух, Снежанке и вие – три прасенца… Вие стоите пред мониторите и четете моето писмо, вместо да се обадите и да ме попитате как съм… /Ще ми изпратите емотикон „усмивка“, а аз искам да видя усмихнатите ви лица. Искам да усетя радостта, тъгата, тревогите ви… / Уморих се от виртуалното общуване с вас! Но не бих се уморил да общувам с вас така, както са общували  нашите баби и дядовци! /Доколкото знам, дядо е поднасял истински цветя на баба, а не й е изпращал „цвете“. Тя пък му се е усмихвала, а не му е изпращала „усмивка“по скайп – това е все едно да те поздравят с усмивка по радиото.../ Искам да ви стисна ръката, а не да ви изпращам „привет“.  Толкова ли много искам?!... Знаете къде да ме намерите, ако решите да общуваме, естествено! Адресът ми е добре познат на всички вас. Или на почти всички…Или на малка част от вас. Защото аз не живея в Гугъл, Фейсбук, Скайп, Блог БГ... Даже понякога наистина се усмихвам, пък било то и сам на себе си, без да търся „усмихващият“ се емотикон… Ще ми е приятно да ме потърсите! Ще ми е приятно да се видим! Скоро, надявам се! /“гушкане“, „целувка“,  „усмивка“, „намигане“, „не бях аз“…/ :)))))))

                                             Тони КОДЖАБАШЕВ

Тук ще остана безмълвен, защото от безсилие да променя съдбата си, не искам да срещам и виждам никого... Защото като отворя обявите за работа, виждам проститутки, сервитьорки, козметички... и всякаква ниско квалифицирана работа в чужбина. В каква страна живеем?