“...ний сме морета,
смесили водите си.”
Уолт Уитман
В дома ми вечер
Очаква ме банята
Където под душа
Потъва в канала
Цялата мръсотия
Събрана в душата ми
Цветето в стаята
Отдавна е изсъхнало
Стои в бутилката
Изпита без повод
Някога с теб
Не твърде скоро
Снимката твоя
Гледа усмихнато
Но очите са тъжни
Загледани в празното
Търсещи може би
Нещо извън кадъра
Димът прегръща
Моята цигара
Наполовина изпушена
Като Живота навярно
Превръща се в пепел
От мъртвото тяло
Столът пред мен
Крещи че те няма
Застинал в мълчание
Самотен в очакване
Но няма те днес
За утре не зная
Телефонът прашаса
Изпълнен с желание
Да чуе гласът ти
Запомнил думите
Усетил усмивката
Сълзата докоснал
Стихът за теб
Непрочетен остана
А има и още
Какво да ти кажа
Ще ме чуеш ли
Миг преди края
Аз не мога да зная
Дали телефонът
Ще чуе гласът ти
Кога от снимката
Ще се усмихнем двамата
Дали пак цвете
Ще цъфне в бутилката
Кога в дима
Ще блеснат две цигари
Дали на стола
Ще седнем с теб заедно
Кога в дома ми
Ще дочакаме утрото
И дали ще ме чуеш
Миг преди края
Аз не мога да зная
Аз не мога да зная
Тони КОДЖАБАШЕВ
